Какво става, когато някой ни липсва толкова много, че вече сме свикнали да живеем с това чувство, чувството, че една част от нас я няма, а ние не можем да си я върнем... И когато тази липса ни носи толкова много болка и сълзи, се опитваме да не мислим за нея и продължаваме да живеем... "Живеем" ли казах? Мисля, че "съществувам" е по-добре, защото когато сме загубили една част от нас, не можем да да живеем нормален живот... И тогава идва въпроса: как да се преборим с тази липса, че да можем да се върнем към живота и изобщо ще можем ли?... Можем ли да се преборим с гласа на сърцето ни или трябва да се примирим и научим да живеем с нея? И въпреки че в началото всички се борим с липсата, най-накрая всички се примиряваме и се научаваме да живеем с тази болка дълбоко в нас, докато тя постепенно се превръща в част от нас...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!