Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.

Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се оплаквам. Аз се оглеждам и виждам около себе си само злоба, мерзост, мъка и страх. Страх е стиснал като вълча паст сърцата на хората. Страх от властта, страх от смъртта, страх от безпаричие, само не виждам страх от Бога. Че защо, ще ми каже пак някой много умен - Бог нали ни обича, нали обича чедата си. Пък и какво ни е, хора като хора. Е, така де, ама и хора като хора не сме, всеки се е сврял в собствения си свят, сляп за всичко свято и сляп за всичко истинско. Сляп и глух. Глух за воплите на мъката. Че защо, нали е чужда, не е наша тая мъка. Какво ни интересува? Е, не е така - обажда се пак някой - ние си помагаме, даваме за благотворителност. Гордеем се с древната си славна история. Пфу - изплюх се аз на паважа, гордеем се така ли? А защо не следваме заветите на царете си? Защо в столицата ни няма на видно място един паметник барем на кан Аспарух. Е, сега живеем в модерни времена, то това е ретроградно, остаряло. - обажда се някой от тълпата. - Да, това сме ние сега, тълпа, сган, сбирщина, нямаща нищо общо с народа ни преди векове. С право се раздалечаваме от ония българи, защото ние сме прекалено далеко от тях. Поставили сме ги на пиедестал, като икони, рисуваме ги строги и ние като малки деца присядаме и смятаме делата им за недостижими. - Ами да, то тогава са били други времена - оправдава се пак някой. Редовното оправдание, други времена били. Мълча отвратен от всички и от всичко.Търся отговор, но не намирам. Може би е време и аз да стана като тях. Като всички тях, тъп и щастлив, не задаващ въпроси, не търсещ отговори. Вярващ на модерното, без да се ровя в миналото. Че защо? Какъв е смисълът? Но не, смисъл има, поне докато е жив всеки, който помни що то е да ти кипи кръвта, когато чуеш тропота на копитата на о калдаръма на Плиска. Има смисъл дори само заради това да чуя отново песента на кавала и в душата ми да стане леко. Днес никой не е герой, защото живи герои няма. Днес е трудно дори да направим едно добро дело. Защо, Господи, ние, чиято кръв кипи от гордост и дързост живеем във време на сладкодумни овчари и тъпи овце? Защо, Господи, сме принудени да скланяме глави за къс хляб пред люде, чиято кръв трябва да източим с ръждясалите ками и мечове на дедите ни? Вървя и търся очи, налети с кръв от жажда за мъст, търся дързост и сила, а виждам отчаянието на скота, вървящ към кланицата. Да взема и аз да се примиря, а?