13.03.2016 г., 23:06 ч.

Нашето време 

  Есета
5.0 / 1
1455 1 0
2 мин за четене
Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се оплаквам. Аз се оглеждам и виждам около себе си само злоба, мерзост, мъка и страх. Страх е стиснал като вълча паст сърцата на хората. Страх от властта, страх от смъртта, страх от безпаричие, само не виждам страх от Бога. Че защо, ще ми каже пак някой много умен - Бог нали ни обича, нали обича чедата си. Пък и какво ни е, хора като хора. Е, така де, ама и хора като хора не сме, всеки се е сврял в собствения си свят, сляп за всичко свято и сляп за всичко истинско. Сляп и глух. Глух за воплите на мъката. Че защо, нали е чужда, не е наша тая мъка. Какво ни интересува? Е, не е така - обажда се пак някой - ние си помагаме, даваме за благотворителност. Гордеем се с древната си славна история. Пфу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилиян Стоянов Всички права запазени

Предложения