А ти имал/а ли си такъв период в живота си, в който да искаш да обичаш и да ти отвръщат със същото, а в същият момент да искаш да се покриеш вдън земя, поради действията и чувствата си към някого? Искал/а ли си да изкрещиш в лицето и на всички колко много означава за теб и как искаш просто да си откраднеш миг с него, прикован/а в прегръдките му, за да помълчите? Мислили ли сте си, че човека, когото ще обичате толкова много, ще ви поднесе такава нереална ситуация, че всъщност от невинен човек, да се превърнете във виновника, натрапник или още по-лошо ненужния трети, който няма място там?

Не съм си го и представяла, че това се случва толкова често и каква болка може да причини това, толкова дълбока, че ти се иска да не си бил/а ти и това да е просто кошмар, за да се събудиш от чувствата, които те убиват. Да гледаш нечии очи, които се пълнят със сълзи и отново да ги заблуждаваш, че всичко е наред. Да премълчиш за нещо толкова голямо и да предпочетеш да си подсигуриш още 2 , 3 , защо не и 4 , които ще те чакат и ще са сигурни, ако нещо се провали във връзката ти.

Да си признаеш нещо, толкова силно и съкровено на човека, когото сърцето ти е избрало, а той да стои и да те гледа, без капка чувства, без срам и да те заблуждава с пеиказки и нереални сънища, в които само ти ще повярваш. Да, много боли да научиш, че всъщност този човек никога не е бил сам, имало е друга половина, неговата половинка, тази любов същата, която изпитваш към него, той я споделя с друга и ти просто си излишното парченце от чудесно подредения пъзел между тях  знаеш, че за нищо на света не биха се разделили, защото се обичат прекалено много и само си играе с хора като теб, а ти му вярваш сляпо, като на детенце , подаващо мръсно камъче, което знаеш, че не трябва да пипа с ръцете си, но то отново иска и иска да го направи. Какви избори прави сърцето понякога, води нив грешните ръце, при сърцата, които изобщо не туптят за нас, а чуждите очи стават огледалото на нашата любов, вярваме сляпо на грешните, а тези които ни искат ги отблъскваме , поради същите причини, защото просто не сме влюбени. Какъв омагьосан кръг е всичко, което човек може да го сполети. И след такава трудна битка със чувствата, ти просто оставаш една машина, без емоции, без чувства, държиш се студено и дръпнато от тези, които желаят да помогнат и само губиш и всичкото, което може би си имал до този момент 

Третият човек, колко нелепо звучи, сякаш си част от трупа, или може би игра, в която просто си излязъл прецакан/а. Виж ги, хубаво ги огледай, те са щастливи, обичта е и в двамата, не можеш да ги обвиняваш, вината си е само твоя, щом реши да повярваш на фалшивите му думи и обещания. Единственото, което можеш да направиш е да си тръгнеш, да оставиш всичко, каквто си е, да забравиш за тази несподелена любов и да продължиш по своя път, точно така правилния, този който беше позабравил/а за малко, за да гониш камъните, по които се спъна. Но не забравяй, че колкото и пъти да се озовеш в тази ситуация, толкова пъти ще научаваш по нещо, което само би ти помогнало в момента, който и теб ще те споходи истинската любов, която преследваш цял живот, а все ти се измъква. Никога не си помисляй да разделяш влюбени хора. Знам колко боли и как ти се къса всичко, как искаш да отидеш и да й отскубеш косата, да го сграбчиш и да го прегърнеш пред нея. Но замисли се, струва ли си да постъпваш така не с тях, а със себе си? Нима това ще бъде по-добре за теб, като разрушиш истинското и се залъгваш с неподходящото? Дори да успееш да го направиш, този човек отново няма да бъде твоя, защото сърцето му ще принадлежи на друга. Точно така, само ще се страда повече от необходимото, а ако не беше тази ситуация, никога нямаше да разбереш, че има хора, които се появяват в живота ти, за да те научат на нещо. Приемете го като урок и начин да се справяш с трудностите. Никога не трябва да подценяваш себе си, за сметка на някого, за когото не означаваш нищо.