А ти имал/а ли си такъв период в живота си, в който да искаш да обичаш и да ти отвръщат със същото, а в същият момент да искаш да се покриеш вдън земя, поради действията и чувствата си към някого? Искал/а ли си да изкрещиш в лицето и на всички колко много означава за теб и как искаш просто да си откраднеш миг с него, прикован/а в прегръдките му, за да помълчите? Мислили ли сте си, че човека, когото ще обичате толкова много, ще ви поднесе такава нереална ситуация, че всъщност от невинен човек, да се превърнете във виновника, натрапник или още по-лошо ненужния трети, който няма място там?
Не съм си го и представяла, че това се случва толкова често и каква болка може да причини това, толкова дълбока, че ти се иска да не си бил/а ти и това да е просто кошмар, за да се събудиш от чувствата, които те убиват. Да гледаш нечии очи, които се пълнят със сълзи и отново да ги заблуждаваш, че всичко е наред. Да премълчиш за нещо толкова голямо и да предпочетеш да си подсигуриш още 2 , 3 , защо не и ...