Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И то – само според тях; оправдават своето собствено естетическо несъвършенство с твоята грознота. А те не си ли дават сметка, че също са грозни? Не само за теб – за много други твари хората се отличават освен с дързостта и своята самовлюбеност, също и с поразителното си уродство, травмиращо сетивата на природата.
Но не: на хората им е дадено да убиват, а на плъховете и другите твари, които се извръщат от вида им – не. Очевидно само отвратителните са достойни да живеят.
Това докарва злоба и потребност от мъст. Когато плъховете се обединят, те като нищо могат да затрият човечеството. Всяка чума тръгва от плъховете, защото повечето хора са нечистоплътни – кой отвътре, кой отвън. Човешката мръсот ...