Тази стара поговорка се свързва с учението на Исус Христос, но тя звучи със същия смисъл на различни езици и с различно подбрани думи във всяка култура, във всяко време, във всички религии и духовни течения. Как разбираме днес този завет на Бог към хората?
Истината е, че ние възприемаме това пожелание буквално, без да търсим скрития смисъл зад посланието, без дори да подозираме, че това е призив за духовна и емоционална революция за всеки отделно. Този апел не се стреми към това, което сме в момента, а към това, което е наша хуманна мисия, ако си спомним как да обичаме божественото вдъхновение, заради което сме създадени. Вдъхновение, но и възхищение. Щом Бог обича всички нас и казва във всички свети писания, че човеците сме равни и че любовта му е безрезервна и милостива, защо не се замисляме кое е това нещо, заложено като семенце във всеки един, което предизвиква именно тази безценна обич в сърцето на Всевишния? Той има много имена, много определения, той е понякога тя, понякога те… ...