Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степента на очакването - колкото повече очаквам, толкова съм по-недоволна от резултатите... Очакването стяга като в менгеме сетивата ми. То е ограбване, защото чакайки нещо, пропускам да изживея красиви мигове... Тъна в догадки и вероятности - ами, ако не стане точно така, ако въобще не се случи... А времето е опънато като рибарска мрежа. И ме препъва. Не всеки ход мога да предвидя... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам! И да не разреша на вярата си да се огъва под напора на мислите и очакванията!