... А слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“
Матей 15:14
Страх. Влиза тихо, незабележимо, дори не отваря вратата. Настанява се вътре, сякаш винаги е бил там и това е неговият дом. Вирусът се разпространява светлинни години по-бавно в сравнение с него. Дори мигът е една вечност в сравнение с неговата скорост на завладяване. Влиза и вече си негов. Принадлежиш му. И като че ли няма друг изход освен да му се отдадеш. Да му предадеш трона, на който да се настани и да те управлява. Къде се намира точно? Не знаеш. Как управлява? Не знаеш. Ще си тръгне ли? Не знаеш. Но най-вероятно не. Защото ти си предал контролното си табло в неговите ръце. А той нищо не връща. Не и без битка. Но ти нямаш сили да водиш такава, затова правиш това, което намираш за единствен вариант – изключваш рационалното, спираш да мислиш и просто се предаваш. Ставаш роб. А какво прави робът? Търси други роби. Съмишленици. Такива, с които да може заедно да се оправдават за бездействието си. Не безсилие, не. ...