Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се откажеш от пътя си, път труден, но път със сърце. Точно такива за мен са априлци - хора, готови на саможертва, хора даващи и последната частица от себе си за по- добър и справедлив живот, хора с вяра и надежда, с една дума - свети хора.
Липсват ми, но не само на мен. Днес да живееш с вяра е трудно, защото нещата, в които вярваш всеки ден, стават все по-малко, а защо? Може би затова, че тук мечтите умират, а новата, светла, чисто човешка мечта се ражда трудно, когато е заобиколена от завист, лицемерие, нищета и много, много болка. Именно тази болка са понасяли онези хиляди истински българи, такива, от които имам нужда в тежките моменти, хора, които могат да постигнат това, в което вярват, и кои ...