Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. Спомних си ранния си пубертет. Да, тогава всяка жена беше принцеса, даже не принцеса, а тайнствена фея. Смятах, че е толкова нежна и ефирна, че и най-малкият допир ще я нарани. Тя беше създание, което е прекрасно и съвсем различно от мъжа, заради грацията в движението, много по-финните черти и даденото свише изящество.
С тази заблуда живях доста дълго. Постепенно пясъчният замък започна да се руши. След първата целувка, след първия допир, след първата нощ, след първите дни семеен живот, но това е нормално. Няма да ви описвам нещата в подробности, защото всеки го е усетил, но идват и дните в настоящето. Даа, много лошо време е настоящето. Защото води до реалността, че принцесите имат нозе, принцесите акат и ужасяващата мисъл "няма принцеси".
Наистина в съвремието, май няма принцеси, или по-скоро принцесите са изчезващ вид. Вече повечето жени са някакъв странен хибрид от много арогантен мъж, вкаран в прекалено гримирано, почти до гротеска лице и тяло. Те не пристъпват към теб с грацията на невинно създание, не са срамежливи и тайнствени, а връхлитат напористо, като едновременно искат и да е запазена марка, тяхната женственост, но не я откриваш никъде. Приемат, че щом имат млечни жлези и този отвор между краката, всеки мъж е задължен да ги поиска и да бъде техен.
Е да, ама не, както казваше журналистът Бочаров. Все още на Земята са останали и единици мъже, които не обезумяват от гърди, задници и някакви полови атрибути. Възможно е те да са принцове, но едва ли, според мен са си просто мъже, а не подвижни пениси. Тук ми идва асоциациата с "двукраки сърца" и "ходещи пениси", но да не изпадам в поетични сравнения. Нещата са прекалено материални, защото и жените станаха прекалено материални.
Искам отново да подчертая, че пишейки жените, нямам предвид и някои изключения. Просто споделям своите виждания натрупани от твърде неприятни срещи с "новия вид". За съжаление, това е масовият начин на държание и то не само то подрастващото поколение, а и от индивиди в по-напреднала възраст. Явно моралните норми и изисквания, които имаше преди са били просто едно прикритие, зад което сега излиза реалната същност.
Има принцеси, сигурен съм, но защо са толкова малко, дали наистина конвенцията за джендърите не създаде тези странни същества. Може би греша, но се моля да има повече жени принцеси и по-малко подвижни пениси, защото и те са причината да изчезнат "тайнствените феи", защото тайнствата са в душата, а не в фетишизиране на плътта.
А плътта си е плът, ако няма тайнствения ореол на душата. Просто килограми кости, месо и косми, напарфюмирани, и подържани "лъскави" без никакво изящество.
Дано четейки го вникнете в това, което исках да кажа.
А то е: - Жени останете принцеси, както Бог ви е сътворил. Опитайте се да разберете, че сте първо нежни души и наблегнете на това, защото плътта не е най-важното и тя не ви прави тайнствени феи.
© Гедеон Todos los derechos reservados