Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. Спомних си ранния си пубертет. Да, тогава всяка жена беше принцеса, даже не принцеса, а тайнствена фея. Смятах, че е толкова нежна и ефирна, че и най-малкият допир ще я нарани. Тя беше създание, което е прекрасно и съвсем различно от мъжа, заради грацията в движението, много по-финните черти и даденото свише изящество.
С тази заблуда живях доста дълго. Постепенно пясъчният замък започна да се руши. След първата целувка, след първия допир, след първата нощ, след първите дни семеен живот, но това е нормално. Няма да ви описвам нещата в подробности, защото всеки го е усетил, но идват и дните в настоящето. Даа, много лошо време е настоящето. Защото води до реалността, че принцесите имат нозе, п ...