" Простата" математика.
Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимни, насочени към това, че едва ли жените имат толкова мозък, че да им се даде право въобще да избират. Те всъщност са създадени точно за това и поради тази причина са „загубена кауза” и са вечните неверници.
Обичам да чета и считам, че е хубаво човек да е отворен към чуждото мнение.Все пак след повторно четене и един вид „блеене” в коментарите с цел да разбера и автора и аудиторията, достигнах само до едно много сложно изречение - аз ли не мога да смятам, авторът ли не е предвидил крайното салдо, или пък коментиращите отдолу разходват думите си напълно на халост, просто да имат с какво да си продухват устите.
Мисля, че на тази земя всички сме родени от жени, някои по-добри майки, други не чак толкова. Но продължавам да се учудвам на отношението на някои човешки индивиди, същите родени от жена, за които жените са клоаката на най-долното „плужещо” общество. След прочита на горецитираната статия и коментарите, очите ми пареха, сърцето гръмко блъскаше в гърдите и дори усетих как кръвта ми изпълни главата, завибрира в мозъка и в очните ми ябълки.Кръвното ми се вдигна, така, както в мен изригна гневът и възмущението и се чух на глас да изричам:
- Ама няма ли да спрете най-после! Какви хора! Вие кога сте живели? Въобще познавате ли живота?!…При най-малката трудност, при най-малкото отхвърляне или, просто, защото не е достатъчно погалено нечие „его” и край – светът е срещу вас - хората са „гадняри” и нека на всички да им е гадно, да са болни като мен, отвратителни, слепци… Какви хора!
Особено впечатление ми направи един от анонимните, чиито думи в коментарното поле бяха слабо казано пропити с грозота, гнусни, лъхащи ми на мухъл, с невъзможността да се търпят, както тежката пареща носа и очите миризма като от развалено яйце. Зачетох се – отговори, колкото си искаш. Пък аз се чудя, защо така ме жилнаха думите на точно този човек, полят сякаш, с онази жълтата каша, която дават на една реклама за ваксина против хепатит и която на мен ми е супер отвратителна. Гледайки тази реклама, в мен винаги се надига лудото желание да бъда стерилна и никой да не ме пипа, и аз никого да не докосвам. И все пак…”Стерилна среда” – такова уравнение, според мен в живота на хората, в света, в природата и дори в математиката не съществува. Няма ин без ян, както казват китайците, или няма множител без делимо. Всяко друго възприемане на подобна реалност си го създаваме изкуствено, по мнителен начин и се правим един вид на глухонеми за туптящия живот и заобикалящата ни среда. Ако ще търсим значението на стерилната среда, или по-точно – нейното определение, то това е обеззаразено място от болестотворни микроби, но не и от останалите така наречени „полезни микроорганизми”.
За мен между мъжете и жените, възприети като плюсове и минуси в личността, няма съществена разлика, защото просто ги слагам под един знаменател - човещината. И така сметката ми винаги излиза. Колко вярна е ,това, разбира се няма как да се потвърди. Никога не гледам външността, тоест общото цяло. Тя за мен е просто проявление на ДНК плюс житейски бройни числа, тоест - не ме бива да смятам. А ако приемем, че все пак сме заобиколени от числови проекции, то и самите ние сме сбор от различното, неопределеното до безкрайност и вечната константа на Вселената. А всичко е в „простата” математика, защото така наречените „арабски” цифри, които всъщност, по-последни археологически трудове, произлизат от Индия, са само десет знака на брой - нито повече, нито по-малко.
Всичко останало е тяхно проявление и правилен строеж. Например 1+1 приемаме, че е 2, но не винаги и не е задължително да е. В живота сметките винаги имат едно неизвестно, а понякога и повече от едно. Проявлението в живота на този сбор е например мъж+жена, би трябвало да е равно на дете, или 1+1, би трябвало да е равно на 3. Но има и друга величина - понякога 1+1 си остава 2, а понякога – три или четири, или е незнайно, неопределено число.
Животът, природата, обществото са като красива математическа призма. Не, не кристална - по скоро дишаща и постоянно променяща се като фигурите, които изучава топологията*, част от геометрията. Така наречената „проста „ математика никога не е била само сметки, а и всичко онова, което ни заобикаля във форми, които виждаме, които не виждаме, но усещаме и приемаме за даденост. Представям си тази призма като постоянно огъваща се и „дишаща” величина, през която като завързани на конец ябълки подскачат перпендикулярно числата…1,3,0,7,9,0…2,4,6 и 5 - така до безкрай. Всяка намеса на тези стрелкащи се въженца кара призмата или да се свива, или да расте, или да трепти, а това води до постоянното й огъване така, както е в топологията. Това явление, обаче, не променя човешката действителност, мислене, съдба, живот, независимо от трите основни времеви константи – минало, сегашно и бъдеще.
Ако се върнем назад във времето в Египет, така нареченото „Око на Хор” за египтяните е помагало да се изчисляват дроби, строежът на пирамидите и камерите в тях, са се основавали не само на това, как се изчислява обем на пресечена пирамида, но и според редица светила в египтологията, статии и научни трудове - те са използвали математиката, повече, като приложна наука, а не като точна, както ние днес се стремим да я изучаваме. А, ако в древността нещо е било приложно, тоест то е служило за изграждане на видимото, то това не означава, че в съвремието се е изменило по някакъв начин, напротив, може и да се е усъвършенствало до по-голяма точност в крайното салдо, но не и спряло своето така наречено приложение.
„Решаването на задачи е като партия шах, в която всеки грешен ход може да доведе до съдбоносни последици.” – се казва във Въведението на едно Практическо приложение на математиката по проект „Ефективна комуникация за по-добра бъдеща комуникация”. Който и да го е написал като автор е бил много точен в своя изказ, но и не чак толкова. Все пак всяко правило, или теореми, имат и своите изключения. И дори това често да води до утвърждаване на теоремата, то не означава, че е неприложимо, като изключение от нея. Шахът, всъщност, за мен винаги е бил играта, която съвместява в себе си алгебричните, геометричните и житейско-човешки аксиоми. Ако игнорираме правилата и го разгледаме под различен ъгъл, то ще стигнем до заключението, че в тази игра непотребният цар диктува партията. Защо той ли? Не, не защото е мъж, или както в древността са го приемали „император”, а просто защото дамата, в случая кралицата, пази него и впряга силите си точно, за да намери най-добрият подход, да опази този, който е избрала. Ако възприемем, че в живота си една жена среща много мъже (пешките,офицерите,топовете, конете), от хубави по-хубави, умни, богати, мили и така нататък, но тя ще е различна със всеки един, докато не хареса точния, а той всъщност ще е царят. И тогава самата игра ще продължи вече с друг коз и чрез други величини. Когато една дама избере своя джентълмен, се стреми винаги да го опазва, търси начин да му достави удоволствие и чисто „мъжки победи”. И ако възприемем, че един мъж среща много жени в живота си, каквото и да ги прави, както и да се държи, рано или късно се появява неговата царица, то тогава той търси нейното присъствие, нейната вяра, вярност и сила.
И всички тези алгебрични, геометрични и шахматни проекции водят до твърдението, че „простата” математика съществува в представата ни за свят. И точно тази математика не изключва нито едно число от постоянното търсене на нови и нови производни. И ако в едно уравнение мъжът е множителят, а жената делимото, то е ясно, че нито без едното, нито без другото, ще се достигне до нулата.
И колкото и да се възмущавам от индивиди, които са произлезли от обекта на своята „жлъч”, колкото и да се учудвам от това, че със сигурност бъркам простите сметки в една такава точна наука, то има и хора, които направо си отричат съществуването на „простата" математика. А, както знаем, няма как да стане 2, ако имаме 1+ нищо(0). Тази сума всъщност ще си остане простото число едно. Така и ако няма противоположност, няма да има и цялост, нито проявление на живота.
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Петър ! Радвам се, че ти е харесало написаното.
-
Поздравявам авторката за нейната оригиналност и различност и неукротимост...
Поздрави, Лия
-
Благодаря ти, Силве!
-
Комплименти, Лия!
-
Благодаря ти, Джон! Хубава вечер!
-
Харесвам стила и мисълта
-
Благодаря !
-
Интересно поднесена тема. Интересни посоки на размисъл. Хареса ми.
-
Благодаря ти Рени! Прегръщам те!
Георги, сигурно ще се наложи да опресня знанията си за богомолките. А що се отнася за срока...Ужас! Просрочила съм времето. Ще чакам догодина, тъкмо ще стане 3 х 5 години.
И доколкото знам и на теб ти е провървяло с този срок. Усмихна ме с това доуточнение! Поздрави! -
Доуточняам за богомолките. След половия акт те откъсват главата на мъжкия и го изяждат. У нас става нейде към петата година от брака...
-
Поздравление, Лиа, виждам те в нова светлина!
-
Благодаря ти Марианка. Отново си си направила точен извод и наистина е така.
Светулче аз съм човек мила имам си доста кусури и всъщност и замълчавам понякога, което разбира се не означава, че ми харесва. Поздрави! -
Преодолях първоначалната изненада от задълбочените ти математически познания.
Подкрепям те напълно. Когато не уважават себе си няма как да им се получат никои други изчисления. Добре че никога не си замълчаваш. -
Наде - желанието за прегръдки е взаимно!
Георги,благодаря за изчерпателният коментар. А за разбирането на богомолките , не съм наясно, но те са много интересни и по своему красиви същества и имат определено излъчване.Доколкото знам се справят сами в съществуването си и нямат нужда от спасяване.Техният начин на живот дори е взаимстван в бойното изкуство Кунг фу или някое от другите, но пак имаше нещо такова. Хубав ден!
Благодаря и на тези, които прочетоха и добавиха в любими. -
Коментарите под статиите често са по-интересни от тях.
А жената почти винаги в един момент започва да разбира богомолката...
Но много, много рядко математиката. Женската логика не е математическа. Пример: "Признавам, че двамата сме еднакво виновни, но признай, че ти си повече..."
А шахът е отражение на реалността. Непотребният цар е президент. Царицата - премиер /или началничката на кабинета му/. И т.н. ... -
Ех, неукротима душо! Прегръщам те!
-
Аз, благодаря Младен! Когато за пръв път ме научиха да играя шах, както винаги правя почти, пренебрегнах правилата и се оставих на геометричните житейски проекции да ме водят. Излезе, че така играя най - добре и доста сносно, дори срещу хора, за които шахът е настолна и любима игра. Но няма нищо ново под слънцето. Всичко си е така, както винаги е било, само думите с които го определяме и начина на прилагането се е усъвършенствал. Поздрави!
-
Без съмнение това есе е много оригинално. Силно ме впечатли лекотата и свободата, с която авторката борави с аналогии, визиращи математиката, в частност раздела й наречен Алгебрична топология, който с помощта на понятията Фундаментална група, хомологии, кохомологии и кобордизми, третира висши геометрични инварианти, в съответствие с Ерлангенската програма на Феликс Клайн. Много ми се понрави разсъждението за царя, като главна, но и най-безполезна шахматна фигура, която единствено с помощта на дамата придобива доминантна роля в шахматната партия. Поздравявам авторката за това дълбоко и вярно проникновение. И се надявам да доживеем времето, когато Всевиждащото око на бог Хор ще излезе отново на сцената, но истински, а не като гротескно изображение върху доларовите банкноти. Благодаря ти за това прекрасно есе, Лиа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
