LiaNik
259 el resultado
Дъхава съм, още топла,
с аромат на морски нощи.
И погалиш ли ме, гладка,
а целувката е сочна, сладка...
Разноцветно се усмихвам, ...
  314 
— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...
  189 
Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза, ...
  495 
"Далече стой от тази ваза!"-
крещи гласът на Мама.
Уви, на сто парчета стана,
а аз ги исках сто и две...
Белята сътворих голяма, ...
  433 
Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва, ...
  426 
Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите ...
  1317  11  16 
Животът, сякаш скрит е във неделите,
и слънчево препича в понеделника.
Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника,
а в сряда примирен седи до тебе.
Животът, сякаш скрит е във разделите, ...
  640 
Луната - сърпче тънко във небето
преде си мрежа с фина светлина.
Светулки щъкат из полето,
а пеперуди по Света.
И повей от листо по вятъра ...
  864 
***
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...
  1107 
Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги. ...
  890  11 
„Чук,чук,чук...Ела ти тук,
под водното стъкло,
на вир дълбок
под сенките на плачещи върби.
Ще бъдем с теб приятели, ...
  935 
Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка, ...
  1035  10 
Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните, ...
  1244 
Жертва, жертвено мрежа плете -
оплита те в черно перде.
И разплита по тебе тъги,
сякаш насилник - не жертва, си ти.
И плете…Неусетно разплита те - ...
  954  12 
Ох, да те помете моята метла!
Мета крилато, шушка не оставям.
И кокалите си едва ще събереш...
А аз торнадо ще навявам.
И дръжката, смолиста е ела. ...
  1647 
***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
  951 
***
Да бъдеш самотен баща си беше „работа за специалист“, както често казваше приятелят му Ралфи за някоя трудна и мъчна дейност, която не ставаше просто така. Занимални, почасова детегледачка за времето, през което беше зает. Излизаха навън с детето и вечери, в които работата му чакаше, защото Март ...
  918 
— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...
  2146  13 
И в утрото на този ден,
запяха мънички душици.
Извиха се из въздуха криле.
Простор и синева, огряна от уютна топлина.
Танц от светлина и аромат, ...
  897 
"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат."
Колко ли струват мамините милувки?
А от очите и капят сълзи…
Малка съм още, не зная цената, ...
  989 
***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...
  1226  12 
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
  1070 
***
„ У дома!“ – всеки възкликва това, когато е отсъствал от родния си дом, или по-скоро от мястото, където живее. За всеки е различно. „У дома“ – първи ден, а след това ти се стоварва ежедневието – скучно и сиво, като стар чаршаф в гардероба, но необходимо. Така че, след като се нарадвах на Маги и ...
  926 
Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...
  812 
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...
  987 
Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах. ...
  1250  13 
Кадифено.
Задрямал сънят
на незнайното утре,
приютен под чехъла
на отдавнашно минало. ...
  1126  14 
***
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в сре ...
  966 
Поредна нощ.
И цифра в календара.
Задраскано от молив.
Само кръст. Немощ.
Изминали са часовете. ...
  1090  15 
***
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой ...
  970 
***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
  994  10 
Тати има две ръце...
Мама казва,"Леви са!"
С двата крака бил в батака,
всяка работа протака.
Тича Мама за храна, ...
  1057  12 
Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...
  1090 
Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...
  1004  11 
Как да опиша един Свят,
в който сълзите от студено безцветие
искрят в розово-пурпурен цвят?
Как да покажа, че страшната, черна нощ
е преддверие пред красотата на изгрева нов? ...
  846 
Пречистващ, казват е дъждът...
Пречистващ! За какво ли?
И всяка капка крие сладостта
на житейските неволи.
Казват, лееш ли сълзи, ...
  1225  11 
***
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...
  1047 
***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...
  1132 
***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...
  1111 
Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...
  1250  11 
Propuestas
: ??:??