ПЪТЯТ КЪМ ПУСТИНЯТА - ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ
Пустиня, пустиня, пустиня, пясък, пек, умора, страдание... Аз падам... Лежа под открито небе, под яркото слънце, до един кактус и размишлявам: „Какво съм аз, защо съм тук, каква е мисията ми в живота? Какво трябва да направя, за да достигна до себе си?”. И още, и още, и още въпроси.
Лежа и гледам слънцето. То е така жарко, така властно и непобедимо. Защо пък да е непобедимо? Та нали когато дойдат облаците, то се скрива. Нали когато луната блесне над небосвода и се установи царството на мрака, слънцето - това сияйно, омайно и създаващо живот тяло, няма власт.
Ето един кактус. Горкото създание. Защо е израснало тук сред изпепеляващата пустиня. Защо е тук в този пек и изнуряващ живота свят.
Ами аз... Какво правя в този свят? Какво очаквам да се случи, какво търся, какво губя или печеля? Дали не съм една от онези същества, които трябва да се борят с трудния си живот? Защо продължавам да лежа над нажежения пясък и продължавам да мисля. Сама съм, около м ...