Спасителен път
(релакс)
Чувствал ли си се някога така сам, празен, безпосочен и изгубен в пространството на безпределния свят, че ти е идвало да избягаш - далече, далече... толкова далече, колкото дори мисълта ти не би могла да сътвори?
Губил ли си ориентира за това защо си тук, какво изобщо се изисква от теб, как да продължиш и въобще заслужава ли си усилието да намираш път?
Кой си, кога си дошъл, има ли смисъл да водиш всички битки с този живот, който постоянно ти поставя капани?
Въпроси, въпроси... За жалост, без отговор...
Знам, дълбоко в душата си знам, че и ти си заставал на този жесток кръстопът - без да знаеш кой е пътят, водещ към изхода от лабиринта, в който си попаднал.
Какво да ти кажа?
Боли. Трудно е. Тъмно е. Най-страшен е мракът, притискащ душата - коварен, разяждащ, безпощаден и алчен... Иска да загаси и последното снопче искрици, съхранени в дълбините на твоята личност.
Страшно е. Пустотата те превзема отвътре педя по педя.
Но... има ли по-голяма празнота от нищото? То ...