Спасителен път

(релакс)

Чувствал ли си се някога така сам, празен, безпосочен и изгубен в пространството на безпределния свят, че ти е идвало да избягаш - далече, далече... толкова далече, колкото дори мисълта ти не би могла да сътвори?

Губил ли си ориентира за това защо си тук, какво изобщо се изисква от теб, как да продължиш и въобще заслужава ли си усилието да намираш път?

Кой си, кога си дошъл, има ли смисъл да водиш всички битки с този живот, който постоянно ти поставя капани?

Въпроси, въпроси... За жалост, без отговор...

Знам, дълбоко в душата си знам, че и ти си заставал на този жесток кръстопът - без да знаеш кой е пътят, водещ към изхода от лабиринта, в който си попаднал.

Какво да ти кажа?

Боли. Трудно е. Тъмно е. Най-страшен е мракът, притискащ душата - коварен, разяждащ, безпощаден и алчен... Иска да загаси и последното снопче искрици, съхранени в дълбините на твоята личност.

Страшно е. Пустотата те превзема отвътре педя по педя.

Но... има ли по-голяма празнота от нищото? То почти се е вмъкнало в теб... Какво повече би могло да се случи?

Тогава?

Дали да не опитаме нещо безумно? Нещо толкова нетипично, че да изненадаме сами себе си, на надскочим всички прегради и да литнем... Защо не? Нали душите ни имат криле! Кой го е казал? Има ли смисъл да питаме? Нека опитаме!

Тишина... И мълчание... Всичко, стаено притихнало, чака безмълвно някакво непонятно развитие... Някой да отключи пространството с взлом! И да надникнем зад него. Да видим...

Ти си този, който може да чуе...

Ти си този, който може да види...

Ти си този, който може да проумее...

И да разбере истината... за всичко...

И да открие пътеки - към себе си... и към всички останали.

Опитай!

Поеми смело въздух - дълбоко, дълбоко... Не бой се... Има ли повече какво да загубиш?

Музика... Пространството пее... с тихи, непознати звуци. Нежна мелодия гали слуха ти. Преплетена с шум на вълни - далечни, плискащи, разказващи... Повик на птиче долита и каца безмълвно на твоето рамо. Природата тайно говори. Послушай...

Да, птичата песен ти нашепва дълбоките тайни на този живот...

Вървиш, вървиш... Навлизаш дълбоко навътре... в непозната прастара гора. Чуваш непонятни, нови за теб звуци. Не си и помислял, че гората е пълна с толкова живот!

Чуваш въздишките на дърветата... Стона на храстите... Писъците на непознати птици... Едни чуруликат възторжено, други спорят разгорещено, трети разнасят като клюкари чутото, четвърти просто си свирукат... Как е възможно, как? До този миг и представа да си нямал за всичко това? Минавало ли ти е през ум за какво може да си говорят обитателите на една гора? И че някъде там, между тях, може да се намери и местенце за теб - изгубения, уплашения, самотния, безнадеждния човек?

Като знак за съпричастност, в ушите ти прониква тътен от водопад. Да, да... това е истински шум от падаща бистра вода! Вслушай се, ще я познаеш... Колко е чиста - като кристал - прозрачна и истинска... А птиците не престават да пеят, сякаш искат да ти кажат да им се довериш, да забравиш за болката, превзела отвътре душата ти...

Вълшебната музика на вселената те обгръща отвсякъде.

Тайнствена струна разнася непозната музика, написана само и специално за теб. Послушай я...

Ти си този, който е важен, уникален, единствен!

Ти си този, когото небесата обичат!

Ти си този, който може да обходи света - с дързост, с желание, с мисъл, с мечта!

Въздигни се, Човече!

Ти се нещо много свещено за тази земя!

Ти си единствен, запомни го!

Остави своята незличима следа!

Какво от това, че си загубил някоя битка? Какво от това, че боли от поредната рана? Как ще усетиш сладостта на победата, ако не познаваш горчилката на загубата? Как ще познаеш себе си, ако не паднеш, за да се изправиш отново сам на нозете си? Как ще знаеш какво можеш да сториш, ако не си заставен да го покажеш, да го докажеш с дела?

Опомни се, не страдай безмерно...

Зареди се от мъдростта на извечната стара гора, от дързостта на полетелите птици, от познанията на безконечната жива вода... Погледни сам в себе си, покани своята наранена душа да я изведеш от мрака на отчаянието, подай си ръка и тръгни смело напред, всеки път води нанякъде, ще стигнеш до изход, повярвай!

А сега?

Не си ли, все пак, поне малко по-наясно с душата си, с непознатите истини, скрити от нас?

Не просветна ли малка искрица, за да добиеш увереност - в себе си, в изхода от поредната битка?

Отпусни се, забрави, усмихни се...

Слънцето все още свети и ти дава надежда - за бъдеще, за светлина, за нещо много хубаво, отредено специално и само за теб! Позволи му да те изведе натам... за да видиш своя спасителен път!