Рождество
Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щедро да споделя Своята власт! Дали тази частица ще направим свое лице, или ще си направим лице от калта на греха, смесен с плътта ни? Това зависи само от нас и Бог ни оставя свободни, не ни противоречи, а само благо или по-чувствително ни предупреждава. Плътта от пръст не е нашата съкровеност. Тя просто е това, което носи душата ни, обвивайки я като в пелени в себе си. Плътта е само какавида, от която се ражда красивата пеперуда на душата ни, така както Бог я благославя. Тя е само тор, върху която расте и разтваря прекрасните си цветове розата на душата ни. Когато е чиста, когато е разумна, когато е боголюбива!
Неведнъж човечеството се е отказвало заради плътта си от Божията благодатна закрила. Изпадало в пренебрегване желанията на душата и в предпочитане желанията на плътта. Твърдо и упорито превръщало греха в смисъл на своя живот. И този стремеж на противоестественото ни състояние, на падналото ни естество, е опит за о-без-образ-яване, за загасяване на Божията искра в нас, осветяваща Божия образ, образеца на съвършенство, към което трябва да се стремим.
А Бог, Който се измъчва от паденията на своето творение направи невероятното. Сам Себе Си снижи до човек, за да го измъкне от бездната, в която е затънал. Роди се, подобно човек, стана видим за човешките очи, за човешките сетива. Не в славата си, а в крайното си смирение, към което ни приканва.Унизен, охулен, разпънат прие да изкупи със святата си кръв неблагодарния човешки род.
Но сега е още рано за това. Сега Бог току-що се е родил. В тихата и свята нощ ангелите пеят: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” Пастирите и източните царе бързат да се поклонят на новородения младенец. Да се поклоним и ние. Нима сме нещо повече от тези първи посрещачи на Царя на царете? Нека ликуваме и възклицаваме: Радвайте се и се веселете, защото ни се роди Спасител! Който ще ни очисти от греха! Който ще отвори заключените райски двери! Който ще ни въздигне до Себе си! Който ще победи смъртта! Царят на Славата! Небесният Цар! Славете Го и Му благодарете! Въздигнете сърцата си към Господа, за да ви въздигне Той в Небесното Си Царство!
© Boyana Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Милена! Бог да ни благославя всички във времена на изпитания!
-
С прекрасни боговдъхновени думи славиш Бога и Рождество Христово. Изпълни сърцето ми с радост. Бог да те закриля.
-
Благодаря, Младене, Хари! Нека си спомняме за Бог не само, когато смъртна сянка надвисне над нас, но и когато имаме всичко насъщно, което Той щедро ни изпраща всеки ден!
-
Слава Господа! Вечна слава!
-
Честито Рождество, Бояна! Желая ти здраве и остро перо!
Това твое есе предизвиква /поне у мен/ размисъл върху отношенията Бог-свят, в частност Бог-човек. Какво означава да славим името Божие и как то може да бъде славено? Чрез пищни литургии или чрез дела и творчество? Но най-важното е, мисля, да се научим да не поругаваме Светия дух! Да построим рая в нас в този макроад, който ни заобикаля и дебне отвсъде...Да стигнем до онова чисто детско любопитство, в което няма милиграм воайорство, а дири единствено просвещението...! Духът се храни с бездни, летейки и реейки се над тях. Ако той е Орел, душата е малка птичка, която лети към страната на вечната Светлина, наричана Божествен свят.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
