Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щедро да споделя Своята власт! Дали тази частица ще направим свое лице, или ще си направим лице от калта на греха, смесен с плътта ни? Това зависи само от нас и Бог ни оставя свободни, не ни противоречи, а само благо или по-чувствително ни предупреждава. Плътта от пръст не е нашата съкровеност. Тя просто е това, което носи душата ни, обвивайки я като в пелени в себе си. Плътта е само какавида, от която се ражда красивата пеперуда на душата ни, така както Бог я благославя. Тя е само тор, върху която расте и разтваря прекрасните си цветове розата на душата ни. Когато е чиста, когато е разумна, когато е боголюбива!
Неведнъж човечеството се е отказвало заради плътта си от Божията благодатна закри ...