29 jun 2018, 23:28

Секундата преди теб 

  Ensayos » Personales
1253 3 2
Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени!
Аквапланингът ми мирише на блатото, от което издрапвам... полека...
Гоня – далече, далече, далечеТО...
Трябва да ме осъдят – международно – в Хага... заради заровените под жилите ми гласове, заради изплаканите усмивки, защото някъде, някого съм издънил...
Захапвам 9-милиметровата си празнота, защото Юни тази година е като миналогодишния Октомври.
Липсваш, а десният ми крак винаги е подготвен за отсъствието ти.
Мирише – на лято, почти на лято... почти на теб.
Очите търсят, пръстите се вкопчват, ноздрите попиват... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??