Имало едно време една Истина - важна, красива.Истина, която лежала в скъпи копринени завивки и се разполагала из цялата човешка душа.Растяла, растяла, ставайки все по - красива.Станало й тясно и решила да превземе още много човешки души.Обладавайки ги, като им разказвала своите чудни истории.Те били толкова искрени, че нямало начин някой да не им повярва.А може би...
Така започва една измислена приказка.Измислена, защото не познавам тази красива Истина.Излъгах, за да можеш ти, читателю, да ми повярваш.Използвах много думи, но поне за мог те накарах да си представиш моята лъжован Истина.Много съм хитър , нали?
Всичко около теб е така фалшиво, че не можеш д аразличиш истинското, не можеш да го оцениш!Затова наивно повярва на моята глупава приказка!А словото на истината е просто!То няма нужда от много думи, от сложни формули и теореми.Единствено нещо, което му е необходимо, е свободата.Свободата, която се заплаща твърде скъпо.
Оковали сме Истината с толкова вериги, заключили сме я зад тол ...