Имало едно време една Истина - важна, красива.Истина, която лежала в скъпи копринени завивки и се разполагала из цялата човешка душа.Растяла, растяла, ставайки все по - красива.Станало й тясно и решила да превземе още много човешки души.Обладавайки ги, като им разказвала своите чудни истории.Те били толкова искрени, че нямало начин някой да не им повярва.А може би...
         Така започва една измислена приказка.Измислена, защото не познавам тази красива Истина.Излъгах, за да можеш ти, читателю, да ми повярваш.Използвах много думи, но поне за мог те накарах да си представиш моята лъжован Истина.Много съм хитър , нали?
         Всичко около теб е така фалшиво, че не можеш д аразличиш истинското, не можеш да го оцениш!Затова наивно повярва на моята глупава приказка!А словото на истината е просто!То няма нужда от много думи, от сложни формули и теореми.Единствено нещо, което му е необходимо, е свободата.Свободата, която се заплаща твърде скъпо.
         Оковали сме Истината с толкова вериги, заключили сме я зад толкова решетки...сякъш е някоя престъпница.Страхуваме се да не е на свобода, защото така ни е удобно.Понякога нейната категоричност, нейната простота не са ни изгодни.Най - лесно е да я оковем, за да не ни се изплъзне.
         Дори Еразъм Ротердамски казва:
         "Човешката душа е така устроена, че много по - лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината."
         Затова и ти, читателю, повярва на моята измислена история, на моята фалшива Истина.Плени те лъжата, защото ти се искаше да е вярна.Не те упреквам!Истинската ти любов се е оказала илюзия, жената на живота ти - глупачка.Казанова(в женски вариант), най - добрия ти приятел - твой враг.
         На тях си вярвал, защо да не повярваш и на мен?Искало ти се е да са истински, както ти се иска и моята Истина да съществува.Или греша?
         Една латиснка поговорка гласи, че истината е в устата на гнева, пиянството и детството.А ти си като пияно от гняв дете, затова се надявам да харесаш моята истина, да я поискаш за себе си.
         Ех, читателю, сам не си вярвам, пишейки тези редове.Как тогава очаквам ти да ми повярваш?
         "Блажени изгонините зарад правдата, защото тяхно е царството небесно"(Мат.5:3-12)Блажени са и вярващите...
         Имало едно време една Лъжа - тъжна и самотна.Лъжа, която лежала гола в най - затънтеното кътче на човешката душа.Толкова смешно и глупаво й се сторило всичко окло нея, че решила никога да не излиза оттам.Решила да не изрича нито повече дума, защото винаги оставала неразбрана.Никой не вярвал на лъжите на Лъжата...
          Имало едно време....Кога ли е било това време?!?