СТЕНАТА
Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, пропуква, как става дефор­миран и изкривен. Ако говорим с езика на живота, без сладникави формули и морални теореми, ня­ма как да не признаем, че в повечето случаи подобно патриархал­но гнездо е една постоянно заст­рашена, разтърсвана от противоречия, сгърчена вселена, живееща без покой и разбирателство. Не­търпимостта на възрастни към млади и обратно често превръща общият дом в сцена на безкрайни битки, чиято цел понякога е прос­то завземането на нови терито­рии.
Когато залповете временно затихнат и териториите донякъде са уточнени, започват тихи­те словесни убийства, извършва­ни с финес и двусмислие. Из въз­духа се носи добрата стара и поч­ти непреодолима, нагарчаща и пресвещена неудовлетворен ...