СТЕНАТА
Моделът на патриархалния семеен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили следи в съзнанието ни и до днес. Опитаме ли се обаче да вместим живата действителност в този модел, то ние ще видим как той се огъва, пропуква, как става деформиран и изкривен. Ако говорим с езика на живота, без сладникави формули и морални теореми, няма как да не признаем, че в повечето случаи подобно патриархално гнездо е една постоянно застрашена, разтърсвана от противоречия, сгърчена вселена, живееща без покой и разбирателство. Нетърпимостта на възрастни към млади и обратно често превръща общият дом в сцена на безкрайни битки, чиято цел понякога е просто завземането на нови територии.
Когато залповете временно затихнат и териториите донякъде са уточнени, започват тихите словесни убийства, извършвани с финес и двусмислие. Из въздуха се носи добрата стара и почти непреодолима, нагарчаща и пресвещена неудовлетвореност. Възрастните използват миговете на затишие, за да натрупат нови доводи и да кажат най-подир на младите онова, което заслужават - тоест цяла пирамида от принципи, за които самите те не са и искали да знаят в своята младост. Младите получават периодични пристъпи на гадене, приемайки ежедневната меласа, забъркана от упреци, забележки и ситно надробени съвети, и на свой ред отправят упреци, че мисълта на възрастните не върви праволинейно, а на зиг-заг, като умело заобикаля някои моменти от собственото си минало. Истината се разпада някъде между ретро-сантименталните и декорирани с разкрасена носталгия стари ценности и появата на нови подозрителни такива. Разбира се, всеки се ръководи от истината и действията му са мотивирани с железни основания, подчинени са на верига от логически доказателства, от които всъщност никоя от страните не се интересува. Берлинската стена между поколенията е самата невъзможност да се предаде жизнения опит на възрастните и да се избегнат грешките, допуснати от тях. Необратимите промени във времето не могат да налагат едно и също циклично повторение на жизнения опит, тъй като моделите му не издържат на динамиката на живота.
Един гъсто населен семеен пейзаж винаги се превръща в напрегнато, войнствено и трънливо поле за упражняване правото на избор между добро и зло, полигон за изпитване здравината на нервите, където най-незначителните въпроси стават мъчителни, а най-сериозните - незначителни. Просто всички забравят, че човек, преди да започне да наблюдава другите, трябва да знае кой е той самият, а това е трудна задача, както за млади така и за белокоси.
Идеята, че домът, приютил няколко поколения, може да се превърне в един малък, чист и ведър свят, е по-скоро мит, отколкото реалност. Разделителната стена между поколенията не е от днес или от вчера. Разбира се, нелепо би било да се отричат положителните страни в общуването между възрастни и млади. Родителите предлагат на децата определени традиции, стабилни, оформени възгледи, заставят ги да се съобразяват с мнението и волята на другите. Но идва момент, когато децата стават големи и трябва сами да упражняват собствената си воля. Самосъзнанието и самовъзпитанието на личността не са някакъв морален дълг, а просто закон на човешката природа, определен от самата наличност на съзнание в човека. Това е също така естествен процес в духовния организъм на човека, както във физическия е поникването на зъбите. Всяко поколение се стреми да пресътвори света, да промени формите, като запази съдържанието и обогати ценностите през призмата на своя индивидуален дух.
Историческата обусловеност, прастарата беднотия по нашите балкански земи е причината, която е събирала под един покрив поколенията, правейки ги материално зависими едни от други. Материалният недоимък е в състояние да обезобрази всякакви отношения, включително и родствените. Стената между млади и възрастни може да рухне само когато всеки има свое жизнено пространство, когато е материално независим и се самоутвърждава в един свободен свят. Само в материалната независимост между поколенията може да се роди културата на техните отношения. Всичко останало е илюзия на разговора, бягство от истината или просто сладникава литература.
Петър Ангелов – ДАРЕВ
© Петър Ангелов - ДАРЕВ Всички права запазени
Е, що се отнася до масаите – признавам си, не съм живяла с тях и не съм посещавала племенния им съюз. Но щом като твърдите, че техните духовни и човешки ценности са значително повече от „цивилизованите” европейци, може би сте поживели известно време в колибите им направени от оборски тор, пили сте кръв примесена с мляко, участвали сте в ритуалите им и лично сте извадили тези впечатления.
А и кой казва, че патриархата не е бил добър ЗА ВРЕМЕТО СИ!!! Пренаселеността в пещерите надали е правила впечатление на диваците. Но тук сте прав „Колкото хора, толкова и тълкувания”. Аз изтълкувах есето от гледна точка на жена родена и живееща в Европа.