Страхувах се от мига, в който ми каза, че ще си дойдеш и страхът, и безсънните нощи се оказаха не напразно. Ти все ме питаше какво ми има и аз все ти казвах, че ме е страх, страх ме е, че няма да си дойдеш. На всека мой наивен и така влюбен въпрос: "Обещай ми, че ще си дойдеш", ти ми казваше, че това е глупав вапрос и разбира се, че ще си тука след 2 месеца... Но ето, че идва и денят, в който разбирам, че май наистина беше прекалено хубаво, за да е истина, да е истина, че ще те видя пак толкова скоро. И ето, аз пак стоя сама в моята тъмна стая и не виждам смисъл да се усмихвам. Всичко се срути и всичко пак е черно... Дали осъзнаваш колко много значиш за мен и как ме убиваш малко по малко с всеки изминал ден, в който не си до мен?... И какъв смисъла аз да съм тука като знам, че няма да те има... Има ли смисъл нещо вече, щом няма да си дойдеш? Мисля, че не... Така силно боли и така силно искам да си тука, че от мислене чак се побарквам...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.