Светът

          Можеш ли да видиш ти, човече, червения цвят на небето и лилавите води на океана? Жълтите гори и зелените пясъци, черния цвят на цветята и синевата на почвата? Оранжевите звезди на бялото нощно небе, сивия въздух и безцветните, прозрачни души? А какво ще кажеш за кафявото слънце? Не можеш? Ти си сляп, човече. Слепец по рождение. Необозримо е красивото. Позагледай се, може и да го обозреш.

          Замръзни за миг. Не чувстваш ли как твърдият въздух дращи кожата ти? А колко нежно камъните я галят? Болезненото убождане на стената и мекото докосване на иглата? Изгарящият допир на водата и прохладата на танцуващия пламък? Не? Ти си безчувствен, човече. Безчувствен по рождение.

          Усещаш ли приятната миризма на разлагаща се плът и отвратителния мирис на цъфналите пролетни дървета? Ах, колко апетитно миришат лайната и колко противно храната! Не подушваш ли?! Хей човече, ти май имаш хрема. Хрема по рождение.

          А чуваш ли приятният писък на умираща птица и гадното ромолене на реката? Музиката на разбеснелите се вихри е триста пъти по-приятна от най-великата музика, създавана от човека! А колко нежно и божествено скърцат пантите посред нощ! Божествен звук! Не искаш ли той да се повтаря вечно? Не? Ти си слухов инвалид, човече. Глух по рождение.

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />         

Какво си ти, човече? Какво, след като не можеш да усетиш всичко туй? Ти живееш ли въобще или си само сянката на някой сън сънуван от всемира? Ако е така, не е ли по-добре той да се събудиш? Не?

          А кой те пита!