Светът
Можеш ли да видиш ти, човече, червения цвят на небето и лилавите води на океана? Жълтите гори и зелените пясъци, черния цвят на цветята и синевата на почвата? Оранжевите звезди на бялото нощно небе, сивия въздух и безцветните, прозрачни души? А какво ще кажеш за кафявото слънце? Не можеш? Ти си сляп, човече. Слепец по рождение. Необозримо е красивото. Позагледай се, може и да го обозреш.
Замръзни за миг. Не чувстваш ли как твърдият въздух дращи кожата ти? А колко нежно камъните я галят? Болезненото убождане на стената и мекото докосване на иглата? Изгарящият допир на водата и прохладата на танцуващия пламък? Не? Ти си безчувствен, човече. Безчувствен по рождение.
Усещаш ли приятната миризма на разлагаща се плът и отвратителния мирис на цъфналите пролетни дървета? Ах, колко апетитно миришат лайната и колко противно храната! Не подушваш ли?! Хей човече, ти май имаш хрема. Хрема по рождение.
А чуваш ли приятният писък на умираща птица и гадното ромолене на реката? Музиката на разбе ...