„Светът и животът са едно и също”, Лудвиг Витгенщайн
Есе
„Все някога нещо трябва да е произлязло от нищото”
Хераклит поставя промяната като единственото сигурно и устойчиво нещо. Ако я приемем за субстанция, то чрез нея самата, от нищото е произлязло нещо. Аз бих нарекла този процес раждането на смисъла, и на живота.
Динамиката, механичното движение е присъщо както за живото, така и за неживото. Но те все пак не са едно и също. Живота е характерен с уникален подтик за себепромяна, ”промяна от”, която не идва отвън, а е заложен във всяка жива форма. Дори най-примитивната от тях – едноклетъчните, създават свое по-добро продължение, което прилича на творчески акт.
Съответно, отсъствието на този специфичен вид промяна е присъщ за неживото. Скалите, водата – какво са те?! Няма никакво значение, сам по себе си даден камък и неговото пространствено разположение. Всъщност времето и пространството трудно могат да се нарекат атрибути на неживото. Неговото съществуване е единствено материално и з ...