Сблъсках се с една стара любов. Буквално. На практика го отнесох пред блока, тичайки за среща с приятелка. Ако кажа, че нищо не трепна в мен, ще излъжа. Обаче... къде на майната си е отишла оная тръпка, дето преди десет години ми спираше и дишането, и сърцебиенето, пък и мозъчната дейност?!... Къде остана онова неистово желание да заровя пръсти в косите му, да потъна в очите му, да... Абе знаете. Голямата любов и т.н. Защото на тогавашната ми възраст всяка любов е Голяма, но тази беше Най-Голямата като че ли. В нея имаше и надежда, и отчаяние, и ярост, и страст, и... Спомням си, но някакси от разстояние. Видех ли го, не просто се губех в очите му, а направо се давех.
Само че тогава бях на двайсет, всичко беше на живот и смърт. То май в любовта, поне в началото, винаги е така – всичко или нищо! Всеки път е малък Армагедон. Всеки път се бориш като за последно. После уж поумняваме и започваме да гледаме по-практично на нещата. Мен ако питате обаче, просто ставаме по-страхливи и започва да ...