Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега.
Как ли бихте се радвали ако знаехте, че бронята ми, която всички мислите за непробиваема е на решето...
Дали мога да стана по-наивен за самия себе си в момента?
Не мога да плача. Не, не заради загубата на престиж. Мислите това за сила?
Глупаци!
Какво ли не бих дал за две истини изтекли през очите ми.
Два милилтра надежда, които да спрат треперенето...
Огледалността на дните промива същността. ...