Трябва да тръгвам. Обръщам се с надеждата някой или нещо да ме спре - няма. Пустош! Чакам още миг и виждам, че няма за какво да остана. Няма смисъл да чакам, защото няма да дойде... щастието.
Къде отивам? Не знам - някъде. Просто няма защо да оставам тук. Тръгвам! Вървя и търся. Стигам кръстопът. Има толкова много указателни табели. Но какво от това? Те не ми помагат. Те не могат да ми кажат какъв е пътя към щастието. Хвърлям монета. Ези - тръгвам на дясно, тура - на ляво. Все ми е едно.
Тура...
© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados