vrabche (Пламена Огнянова)
24 12
20.07.2007 г., 23:19 ч.

Тура 

  Есета
1008 0 1
 

Трябва да тръгвам. Обръщам се с надеждата някой или нещо да ме спре - няма. Пустош! Чакам още миг и виждам, че няма за какво да остана. Няма смисъл да чакам, защото няма да дойде... щастието.

Къде отивам? Не знам - някъде. Просто няма защо да оставам тук. Тръгвам! Вървя и търся. Стигам кръстопът. Има толкова много указателни табели. Но какво от това? Те не ми помагат. Те не могат да ми кажат какъв е пътя към щастието. Хвърлям монета. Ези - тръгвам на дясно, тура - на ляво. Все ми е едно.

Тура... 

© Пламена Огнянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Позната ситуация. Като китайската мъдрост, според която животът е като листо, което се носи по течението на река. Трябва просто да го следваш и ще те изведе на правилното място. Поздрав!
Предложения
: ??:??