Варов разтвор (не спирам да пия ракия от 4 часа насам)
Варовият ми разтвор. Никой няма да ме лиши от него. Насочвам се право към неговата бездна. Защото си го обичам. Той изгражда моята същност. Така е. Аз съм вар. Съдбата ме остави да правя каквото си искам от себе си и аз избрах да имам варова същност. Съдбата ме остави да бъда свободен и да избирам дали да се отстраня от тях или не. Аз се отстраних. И за тях станах нищо. А вярвах, че съм нещо. Че правя нещо. А моето „нещо" всъщност бе „нищо", пречупено през бялата отграничителна линия, която чертая. Линията между мен и тях. Аз не искам да прескоча тази линия. Сам си я начертах преди години. Сам се капсулирах отвъд нея. И бях забравил, че изобщо тя може да бъде прескочена. Но от известно време насам ме тикат зад нея. Тикат ме. И аз се дърпам. Като катър. Въобразявам си, че онази варова „смазка", от която съм създаден, или по-точно, с която сам се създадох, ми помага. И си седя в индустриалната зона. И си кова високи летви. Летви, разположени много над ръста ми, над главата ми. Кова ги... С пиронче ги закачам във въздуха. Пирончето се забива право в небесната шир и в дълбокото синьо, и в жълтото на слънцето. То е само едно и е от лявата страна на летвата. Като заковавам летвата - това парче издялкано дърво, се качвам на едно столче. Ставам по-висок от летвата си. И я посипвам отгоре с изтъркана с шкурка ръжда от старо желязо. Докато ръся отгоре й, осъзнавам, че съм на една вълна с онази радиостанция, която бичи на средни вълни в остарялата ми барака, непосредствено до завода, ограден с бетонни стени. Вълните на радиостанцията казват, че съм алкохолик и простак. И че не ми дреме за никакви социални изисквания и критерии. И затова вземам циничността от стария соцасфалт на земята и я поставям над летвата. След това слизам долу и начупвам стола, на който съм стъпвал допреди малко. Сега циничността е високо. И аз я гледам от ниско. И й се възхищавам. И гледам нагоре към възвишеността й. Към нейната сладостна омая, до която толкова често се докосвам като до някакво тайнство. И се нарокомано-алкохолоопиянявам от нея. И ми става ракиено. Сладко ракиено и изгоряло имагинерно. И затова всеки път се засилвам. Засилвам се и се издигам над летвата, а докато летя усещам мириса на изоставен завод с изпочупени стъкла, на машинно масло и изоставени багери, на застаряващ асфалт, на консервирано безвремие. А след това стигам до сладката наркоманска омая. Да живее цинизмът!
29.05.2007 год.
© Владимир Белов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Добре. Не съм докачлив. Просто... Не знам. Както и да е.
-
малко погрешно си ме разбрал, не съм казала, че не можеш да пишеш, защото в противен случай нямаше да използвам думата талант, а щом съм я казала значи смятам, че си талантлив. не бъди толкова докачлив, защото едва ли някой е в този сайт да злослови и да оплюва. а колкото до обективността, що е то? в крайна сметка тук всичко е субективно-ти резкриваш някакви свои истини и виждания в творбите си, някой казва нещо, каквото си мисли за тях и така.
-
По отношение на цигарите - Калин не пуши. И никога не е пушил. Той много тънко описва психологията на пушача, без да е пушач. Аз също не пуша. Но пия. И, все пак, бих искал безпристрастна оценка. Ако произведението не става - нека не става... Но да не става, защото аз (евентуално) не мога да пиша, а не защото не ви харесва светогледа ми. Опитайте се да оценявате малко по-обективно.
-
не че искам да те засегна, теб и това момче, с което сте били в един литературен кръжок, но аз го казах и на него-не можете ли да насочите таланта си в по-ползотворна насока/за самите вас/ и да си намерите някакви по-конструктивни страсти от цигарите и ракията? не критикувам-всеки живее, както го разбира. но не мога да не се съглася с Мирослав, че е малко объркващо и разхвърляно.
-
Ми да пропада! Ха-ха. Той и без това цикли в един оборот от векове. С нищо не се е променила основата, върху която стъпваме. Всички изпитваме едни и същи чувства и желания от векове. Нямам за цел да оправям света. Защо да нямам право да мисля, както си искам? Казваш: "Ако всички мислят като...". Аз не искам никой да мисли като никого. Бих искал хората да са индивидуалности и всеки да се отличава от другия, а не да се стреми да бъде като него.
-
Знаеш ли какво ще стане, ако всички хора мислят като теб - светът ще пропадне. А знаеш ли какво ще стане, ако целият свят мисли точно обратното - революция!
Art Is Resistance!!! -
И за какво да я използвам? Е, ако стана режисьор, ще се опитам да я използвам, но... Има едно НО с главни букви.
-
Говорищ като някакъв неразбран аутсайдер. Не знам каква е причината да имаш ниско самочувствие. Ти си умен човек. Днешно време такива птици са рядкост. Имаш акъл. Използвай тази сила.
-
Виж, нямам никакво самочувствие. Дори приятелите ми биха ти казали колко ниско е самочувствието ми. Не мога да контролирам мисълта си така, че да се харесва на всички. Това ми идва отгоре. "Чувам" думите така, така ги и пиша. Занимавам се с творческо писане от 1996-а година. Участвал съм на конкурси, понякога са падали наградки. Иначе съм бил в същия литературен кръжок, в който е бил и Sineochko^^^ (Калин Петров).
-
Не може просто така да избълваш някакви силни слова и после нищо. Имам чувството, че просто се криеш зад думите с цел да не разкриваш какви проблеми носиш. Не ме мързи да тълкувам, не съм толкова тъп, ама ти въобще не си даваш зор есето ти да има някаква структура. Много арт е всичко това, което правиш, а за да правиш такива неща трябва да си утвърден. Не знам ти обаче от къде имаш самочувствието на утвърден есеписец. Смятам, че не пишеш глупости и носиш добри разсъждения в главицата си, просто гониш публиката. А едно есе може и да е претенциозно и на висок стил без да е толкова недостъпно за средния човек. Помисли за това. Ти си твореца.
-
В нищо не искам да ви убедя и нищо не искам да ви кажа. Искам да ви кажа, че можете да го тъкувате, както намерите за добре. Можете да пробвате да го съотнесете към вашата същност, към живота ви или към каквото щете. Аз просто пия и пиша някакви глупости.
-
И какво се опитваш да кажеш с всички тези големи думи. Вземи пиши по стегнато. Не е ясно какво се опитваш да ни убедиш с този тескт. Или просто така искаш да бъде?
-
Благодаря много.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
