Варовият ми разтвор. Никой няма да ме лиши от него. Насочвам се право към неговата бездна. Защото си го обичам. Той изгражда моята същност. Така е. Аз съм вар. Съдбата ме остави да правя каквото си искам от себе си и аз избрах да имам варова същност. Съдбата ме остави да бъда свободен и да избирам дали да се отстраня от тях или не. Аз се отстраних. И за тях станах нищо. А вярвах, че съм нещо. Че правя нещо. А моето „нещо" всъщност бе „нищо", пречупено през бялата отграничителна линия, която чертая. Линията между мен и тях. Аз не искам да прескоча тази линия. Сам си я начертах преди години. Сам се капсулирах отвъд нея. И бях забравил, че изобщо тя може да бъде прескочена. Но от известно време насам ме тикат зад нея. Тикат ме. И аз се дърпам. Като катър. Въобразявам си, че онази варова „смазка", от която съм създаден, или по-точно, с която сам се създадох, ми помага. И си седя в индустриалната зона. И си кова високи летви. Летви, разположени много над ръста ми, над главата ми. Кова ги... ...