Спомняте ли си най-щастливите моменти в своя живот?... Към тях ни връщат мелодиите, които сме слушали тогава, филмите, които сме гледали, прочетените книги, местата, където сме били. След години отиваме отново там, слушаме същата музика, препрочитаме книгите, но вече нищо не е същото, а спомените приличат на бледо копие на преживяното. Сякаш цветовете са помръкнали, впечатленията не са толкова ярки, музиката не носи същите емоции. И нищо не се повтаря...
По същия начин детството е останало някъде далеч зад нас, и връщайки се мислено там, откриваме колко по-хубав е бил животът ни тогава, изпълнен с надежди, безброй удоволствия и радост. Дори да сме живяли по-бедно и по-просто, отколкото в настоящето, през дистанцията на времето детството ни се струва като безкраен празник или поне като подготовка за него. Даже шоколадът сякаш е имал по-сладък вкус в детството. Спомням си този вкус - сега със сигурност такъв шоколад няма, при целия богат асортимент от шоколадови изкушения.
Истината е, че ...