Времето
Спряла съм се на мисъл на писателя-драматург Хенри ван Дайк, защото тя ме докосна. Усетила съм как минава времето в различните житейски ситуации, пречупено през емоционалното състояние на личността.
,,Времето е твърде бавно за тези, които чакат, твърде бързо за тези, които се страхуват, твърде дълго за тези, които страдат и твърде късо за тези, които празнуват. Но за тези, които обичат, времето е вечност.’’
Ще опиша как времето тече по-бързо или по-бавно в зависимост от ситуацията, в която си попаднал, и значението, което ù предаваш. Ще разкажа как чакащият, страхуващият се, страдащият, празнуващият и обичащият усещат времето.
Докато чакаш, времето винаги ще ти се струва, че тече твърде бавно, колкото и да е то в действителност. Имаш определено очакване какво ще се случи, след като изтече това време, и тъй като нищо не ти гарантира, че очакваното от теб ще бъде реалност, започваш да изпитваш напрежение и тревога, от които усещаш, че времето тече все по-бавно. Очаквайки човекът ...