Всяка тайна е махало
- 1 -
Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме, че вибрациите ни привличат точно това, за което сме готови да научим и проумеем, за да минем в следващото ниво. Но ако не искаме да се освободим от емоционалните си товари, ще буксуваме и ще се давим в собствените си сосове и ще се блъскаме в стени от невъзможности. С времето осъзнаваме, че враговете ни стимулират много повече от приятелите – държат ни нащрек, в кондиция и се амбицираме да им доказваме куп неща, които в крайна сметка са ни от полза. В отношенията ни с врага има тръпка, очакване, преодоляване... само да не спираме...
- 2 -
... Лъжа е, че е най-тъжно вечер. Ужасът е на зазоряване, когато за пореден път се бориш, за да заспиш, без да си сигурна дали искаш да се събуждаш. Специалните ми мигове са тихи... Страхът опарва сълзите. Пролуката между минало и бъдеще става пропаст. Объркана в собствения си свят, не знам каква посока да заложа. Набраздените мисли чакат семенцата, които ще посея на разсъмване... Но внимателно пазя нишката мрак, по която в мен се прибира паякът. Как искам да се освободя от него, за да не се оплитам повече в мрежите му. Но съм милостива и не го убивам... И приютявам болката. Да ме учи.
- 3 -
„Всичко” и „нищо” са крайни точки на махалото и твърде лесно то може да се превърти и да премине от едната в другата точка... Анализът понякога разваля усещанията и ни вкарва в нежелани посоки... Не че не трябва да анализираме, но въпреки това решенията най-често идват спонтанно, напук на всичко или нямащи нищо общо с разумните доводи. Болката разчупва черупката, която обвива разбирането... Дали предпочитам да не съм разбрала (осъзнала) вместо да не изпитвам болка?! И се сблъсквам с моето тъжно „Аз”, което винаги много още може да поеме, но все нещо му липсва, за да усети какво е пълнота там, където мечтите имат среща с вятъра...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados