Животът е първият и най-големият Божи дар, който получаваме. Най-дългият и стръмен път, който изминаваме. Животът е само един. При него повторения няма. Просто няма време за тях. Понякога ни се иска да започнем отначало, да имаме нов старт, да поправим всяко нещо, което ни се е сторило като грешка в живота ни. Или с други думи имаме нужда от втори шанс с надеждата, че ще дадем път на доброто в нас и на доброто в хората около нас, за да имаме един по-добър живот. По-лесно ни е сякаш да дадем втори шанс в и за нашия живот, а и все пак житейските ситуации, в които изпадаме в повечето случай касаят преяко именно нас, не други хора, но има случаи, в които можем и трябва да дадем втори шанс на нечий живот и то в буквален смисъл. Готови ли сме да го направим? Скъпо ли струва една такава жертва? Или сме по-скоро склони да не надникваме в чуждите болка и страдание, за да подадем ръка и бъдем хора?
Да знаеш, че някой живее чрез теб ... Да знаеш, че твоята помощ е била онази сила, която е върнала ...