Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето.
Накладки за смяна!
Мечтите някъде умират – удавени в содомията на любовта и страховете ни.
Гласовете – завинаги оставащи в тъмнината.
И няма героизъм, само някакво тъпо, кравешко безумие.
И няма хора.
И няма очи...
И няма душа! ...