2 мин за четене
Късно е. Мракът на нощта обгръща всичко и всички. Тихо е. Само будилникът на нощното ми шкафче тиктака почти безшумно, отброявайки изтичащите секунди. ”Тик- так, тик- так” - кънти в главата ми звукът, сякаш и там има някакъв малък невидим часовник. Лежа в удобното си легло, опитвам се да заспя, но сънят прелита край мен и не ми позволява да го уловя и да се потопя в неговите прегръдки. Да забравя. Да забравя поне за няколко часа мислите, които ме измъчват, въпросите, чиито отговори търся и все не намирам... Когато часовникът удари полунощ, не издържах, взех един маркер и с трепереща ръка написах на синия тапет: „Какво е реалност? Кое е истинско и кое - лъжа?” Легнах си отново, ала сънят пак не идваше. Взирах се в черната стена, знаех, че, скрити в тъмнината, там висят моите въпроси... въпроси без отговор...
А кое наистина е реалност? Ние, хората? Нещата, които можем да видим, да усетим, да вкусим и чуем? Това ли е истинското, или е онова, в което вярваме, онова, което не можем да докос ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse