Лежа си и си разсъждавам относно празниците („лежа” е глаголът с най-правилно спрежение по това време на годината) и им правя мислен разбор. Освен традиционните няколко килца върху иначе що годе стройната ми осанка, бай Колю а.к.а Дядо Коледа тази година ми донесе и категоричното убеждение, че празниците са вредни и трябва да се сведат до минимум. Не само, че губиш желание и печелиш остро затруднение да възстановиш всякакъв умствен и физически процес след кажи-речи двуседмичния отдих на жизнена активност, ти остава и прекалено много време за размисли, а мен лично мисленето ме натъжава.Общо взето, вярвам,че немислещите или казано без свян, простите хора живеят много по-щастливо и в хармония със себе си, тънещи в своeто блаженно неведение относно свят, в който Азис не развява задните си части с континентални размери от софийски билборд (да ме прощава Василка, ама по това време още не се беше запознала с фитнеса в Дианабад и диетата на Пиер Дюкан) а кака Златка от долния етаж няма прическ ...