Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея. Бъдещето – също. Часовник на доброто е властта. Не на времето. Не и на честта.
Часовникът е спрял – там някъде между малката и средната стрелка на битието, нашето. Където свободата се превръща в мъст. В зловоние. Отмъщение. В липса на държавност. И корупция. В междувремието между двете стрелки банките забогатяха неимоверно без да работят. Нефинансовият сектор – също. Приватизаторите, реститутите. Енергийните предприятия се освиниха с комисиони и такси, но заради извънредните си разходи трупат загуби и страдат, видите ли. Всички монополисти и предприятия с господстващо положение складират огромни печалби, повечето от тях скрити зад баланса.
Зад баланса е и излишъкът на държавния бюджет. Ако ...