На пръв поглед нещата изглеждат съвсем прости и хората ти казват:"...оф... нищо особено... не се занимавай ся..." и т.н. Но това си остава само на пръв поглед. Всъщност истината е съвсем друга и тя е скрита доста дълбоко във всеки един от нас. Спокойно можете да си признаете, че всеки от нас/вас има такива неща, които другите хора не могат да разберат. Всъщост това, което не могат да разберат е значимостта на даденото нещо за нас - колко ни плаши, колко ни натъжава или колко ни радва. И когато останеш неразбран, почва да те боли там... дълбоко. Но не можеш да го промениш, не можеш да го обясниш на този, който трябва, защото той не те разбира... Можеш да го обясниш единствено на тези, които са го преживели или тези, които също остават неразбрани, но какво от това... те не могат да ти помогнат...
И накрая излиза, че просто няма смисъл... Няма смисъл да се опитваме да обясняваме, няма смисъл да се опитваме да запълним онази празнина, да заличим онази болка, защото всичко това са опити и то безуспешни, безсмислени... И като се замислим колко пъти сме го правили и продължаваме да го правим, без да се усещаме, накрая всичко се оказва губене на време, целия ни живот преминава в опити, опити за всичко... и... няма смисъл...
Животът не е там... не е в опитите... живота е в действията... Вярно е, че ние пак ще си останем неразбрани, но също така ще знаем, че сме направили нещо - провокирали сме, уплашили сме, накарали сме хората, които трябва да ни разберат, да се замислят. Да се замислят за това, че не може вечно да ни контролират, не може вечно да ни лишават от щастие заради техните изгоди... Нали сме свободни... Всеки има нужда понякога да полети над облаците, да разпери криле, да усети вятъра, свободата си...
Да, знам... на всеки му се иска това, но докато ги има хората, които не ни разбират, това няма да стане... Затова накарайте хората да се замислят, провокитайте ги, но първо ВИЕ се замислете дали има хора, които ВИЕ не разбирате, които ВИЕ лишавате от свободата им, от сдадостта за живота... И след като осъзнаете, че е така, идете при този човек и го прегърнете, извинете му се, ДОВЕРЕТЕ му се...
Не знам какво си мислехте, докато четяхте всичко написано дотук... аз си мисля доста неща, дано и при вас да е така... За мен лично, това не е просто едно писание... За мен това е изповед и понеже нямам смелост да я кажа в очите, а и едва ли ще ме разберат, се надявам човека, който трябва да я прочете...
А за вас това е посление... опит да направя света по-добър... нали всички постоянно се стремят към това... И отново се връщаме към опитите... и сега, нали знаете... няма смисъл... Затова разтворете крила и оставете хората да бъдат щастливи!...

                                                                                              Искрено ваша... Лора