На пръв поглед нещата изглеждат съвсем прости и хората ти казват:"...оф... нищо особено... не се занимавай ся..." и т.н. Но това си остава само на пръв поглед. Всъщност истината е съвсем друга и тя е скрита доста дълбоко във всеки един от нас. Спокойно можете да си признаете, че всеки от нас/вас има такива неща, които другите хора не могат да разберат. Всъщост това, което не могат да разберат е значимостта на даденото нещо за нас - колко ни плаши, колко ни натъжава или колко ни радва. И когато останеш неразбран, почва да те боли там... дълбоко. Но не можеш да го промениш, не можеш да го обясниш на този, който трябва, защото той не те разбира... Можеш да го обясниш единствено на тези, които са го преживели или тези, които също остават неразбрани, но какво от това... те не могат да ти помогнат...
И накрая излиза, че просто няма смисъл... Няма смисъл да се опитваме да обясняваме, няма смисъл да се опитваме да запълним онази празнина, да заличим онази болка, защото всичко това са опити и т ...