Защо всеки търси любовта и толкова много страда
Готови ли сте да приемете другия такъв какъвто е? Без очаквания, без осъждане, без упреци, да наблюдавате как се променя, израства, учи се, радва се, живее и след години да видите, че това е друг човек, когото също толкова добре приемате както и в самото начало когато го видяхте за първи път. Готови ли сте да сте да сте искрени, да бъдете себе си, без маски, да се поставите наравно с другия и да знаете че ако вие сте по-добър от него в едно, то той е по-добър от вас в друго. Да сте открити дори с риска това да води до вашата уязвимост. Можете да извървите пътя си заедно да си помагате взаимно, да се подкрепяте, да си давате кураж, да си вярвате и да не ограничавате свободата на другия. Вероятно има неща които не трябва да правите: Не изисквайте каквото и да било насила. Не мислете, че човека до вас е ваша собственост или ще бъде завинаги до вас. Ако другият има нужда да направи нещо нека опита и недейте да го упреквате за грешките, защото така получава своя опит. Не прехвърляйте вината за ваши грешки на човека отсреща, а поемете своята отговорност и признайте ако сте сгрешили. Ако можете да помогнете, но другият не е готов да приеме вашата помощ, не настоявайте, защото усилията ви ще са напразни.
Представяте ли си, че двама души се отнасят един към друг точно с такова разбиране за нещата? Не би ли била възможна тогава истинската любов и вместо да намалява и угасва с годините, тя да става все по-силна и чиста?
Представяте ли си, ако едно дете израсне с такова разбиране от страна на своите родители? Нима няма да стане достоен, пълноценен и справедлив човек, отворен към света и хората? Човек способен да обича и да бъде обичан?....
Готови ли сте?... Да имате такова разбиране в този несъвършен свят?... Готови ли сте да изживеете истинската любов?...
© Красимира Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И още нещо, Вятъречи. Според мен любовта не е основа за "тези" принципи, а със своята сила тя ни учи на тях. А каква полза има ако се отнасяме с уважение и разбиране само към хората които обичаме, а всички останали игнорираме?
-
Под свобода не съм имала предвид липсата на вярност, тъй като мисля че тя се подразбира и не мисля че някой би имал нужда от интимни отношения с друг ако вече е с човека когото обича. Говоря за чисто житейски опит който е нужен на всеки, а много често при двойките се среща неодобрение и липса на подкрепа при желание другия да предприеме нещо ново и непознато в живота си. А много си прав, че ако човек не е готов да приеме свободата и да носи личната отговорност за собственото си поведение, той злоупотрбява с това което му се предоставя, а всичко описано от теб "безконтролно доминиране на безнравствеността, егоистичния индивидуализъм, себе угаждането, разрушаването на семейството, вражда към несъгласните с популярното..."
води до собствената му разруха.
Описаното от мен е доста идеалистично и вероятно не е приложимо в света в който живеем , но можем да си представим какво би било ако се случи. -
Вярно е, че любовта не може да съществува без свободата, справедливостта, разума. Но всъщност любовта е основа за тези принципи, а не обратното. Ако обичам един човек, ще проявявам разбиране, ще му давам свобода, ще зачитам достойнството и правата му. Но истинската любов има и изисквания и ограничения, които са равнопоставени на свободата, равенството, братството. Моята любима е свободна, но любовта ми към нея изисква и да ми бъде вярна. Човекът до мен ми е равен, но може да сме в роли на началник и подчинен, на родител и дете, на богат и беден и много други реални и неизбежни неравенства. Всеки човек заслужава да се отнасям към него като брат, но ако ме лъже, ограбва, злодейства, моето отношение вече трябва да е по-скоро като към вредител и неприятел. Днес абсолютизирането на свободата, равенството и братството води до безконтролно доминиране на безнравствеността, егоистичния индивидуализъм, себе угаждането, разрушаването на семейството, вражда към несъгласните с популярното...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
