Моята идея за растежа е свързана със способността на човек да осъзнава своята взаимовръзка с Вселената и с другите хора. Колкото по-голям в представите за себе си е субектът, толкова по-малко за него е всичко останало, и обратното. Част от цялото или цяло от частта, битието на гледната точка следва мисловните промени в Аз-а, докато съзнанието определя себе си като носител на живот. Защо не пораснах? Може би защото не проумях кому е нужно “тялото да е по-голямо от собствената сянка”.