Desafio (Concurso):

Защо не пораснах...

Конкурс за есе на тема: 
"Защо не пораснах..."


Правила за провеждане на конкурса:

 

Периодичност: Конкурсът за есе по зададена тема ще се провежда всеки месец.

 

Участници: Всеки участник може да участва само с едно есе, с дължина на текста не по-голяма от две страници с шрифт Times New Roman, размер 12.

 

Изисквания към есето:

  • ясно и точно формулирана теза;
  • удачно подбрани аргументи;
  • личностна позиция;

Краен срок:
Крайният срок за изпращане на есетата е 10 февруари 2017 г.

 

Награда:

Поради старта на конкурса, победителят ще получи книгата на Мирослав Пенков "На Изток от Запада", както и правото да зададе темата за следващия конкурс.

 

Успех на всички участници! :)

 

 

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Ensayos
17 de enero de 2017, 0:00
10 de febrero de 2017, 23:59
20 de febrero de 2017, 23:59
Después de la aprobación
1
Todos los registrados
1
Número de votos
Terminado

Más desafios »



Clasificación
9 el resultado
1 Puesto (7 ) Бяло ми е...
От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се за ...
  2656  12 
Представете си следната картина – парк, пясъчна алея, няколко десетгодишни хлапета играят на топчета, вдигат врява, а отстрани ги гледат двама мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст. Трудно ви е да си го представите? Знам. На мен също. Защото съвременните деца не играят на топчета. А сега ...
  1664 
Защо не пораснах? Защото не исках!
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...
  1862 
Конкурс за есе на тема:
"Защо не пораснах..."
Така и не пораснах… Останах си малкото момиченце с ожулени колена и с нестихващата надежда за един по-добър свят. Мечтите ми бяха по-големи от вселената и аз ги събирах на едно, и вярвах в тях с цялото си сърце. Когато бях малка ме учеха да не се разделя ...
  2398 
„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...
  1839 
6 Puesto (2 ) Защото
Моята идея за растежа е свързана със способността на човек да осъзнава своята взаимовръзка с Вселената и с другите хора. Колкото по-голям в представите за себе си е субектът, толкова по-малко за него е всичко останало, и обратното. Част от цялото или цяло от частта, битието на гледната точка следва ...
  1205 
Животът на всеки човек преминава през четири етапа – детство, младост, зряла възраст и старост. Никой не може да избегне този порядък. Искаш, не искаш – физически се променяш с годините, но духът може да остане млад и на деветдесет години. Познавам такава жена, доскоро водеше хорото на село, опитваш ...
  1316 
Есе на тема:
Защо не пораснах...
Аз учих в Испанската гимназия „Мигел Де Сервантес“ в София. Живях в една действителност, която беше реална, но и фантастична.
Днес, години след като завърших тази гимназия, оставам силно свързан с нея. Продължавам да живея в тази действителност, която ме изгради като ...
  1315 
Защо не пораснах?
Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пора ...
  1996 
Propuestas
: ??:??