Убеждението, че въпреки многобройните кризи във всички области на обществения живот най-хубавото в развитието на света тепърва предстои, а също и възприятието, че целите на провежданите от политическите елити реформи в бъдеще ще предложат сбъдването на всяка мечта, а защо не и удовлетворяването на всяка фантазия, звучат логично (в духа на лъжата за комунистическия рай), но имат своята тъмна страна. Нещо в този светоглед не е наред. И като че ли основният проблем не е, че несъмнено е лишен от здрав разум, а че очевидно е повсеместен. Под една или друга форма, внушенията за това, че светът, независимо от своите морални избори, има шанс да стане едно по-добро място за живеене, се появяват в послания на обществени функционери, в политически платформи, в шоу програми и т.н.
Зад идеята за построяване на съвършен човешки строй съвсем ясно прозира стряскащата реалност, че самозаблудата се е превърнала в трайна тенденция в човешкото мислене. „Винаги ще има утре и там, в светлото бъдеще, всичко ...