Убеждението, че въпреки многобройните кризи във всички области на обществения живот най-хубавото в развитието на света тепърва предстои, а също и възприятието, че целите на провежданите от политическите елити реформи в бъдеще ще предложат сбъдването на всяка мечта, а защо не и удовлетворяването на всяка фантазия, звучат логично (в духа на лъжата за комунистическия рай), но имат своята тъмна страна. Нещо в този светоглед не е наред. И като че ли основният проблем не е, че несъмнено е лишен от здрав разум, а че очевидно е повсеместен. Под една или друга форма, внушенията за това, че светът, независимо от своите морални избори, има шанс да стане едно по-добро място за живеене, се появяват в послания на обществени функционери, в политически платформи, в шоу програми и т.н.

Зад идеята за построяване на съвършен човешки строй съвсем ясно прозира стряскащата реалност, че самозаблудата се е превърнала в трайна тенденция в човешкото мислене. „Винаги ще има утре и там, в светлото бъдеще, всичко ще е наред и ще е по-добро“ е измама с тежки последици както за отделната личност, така и за цялото общество.

Една от странните особености на човешкия род е, че притежава изключително къса памет и няма никакво желание да се поучи от уроците на миналото. Анализите на съдбовните събития от предишни епохи пълнят учебниците по история, но съвременните образовани, но не научили се мъже и жени нямат способността да забелязват, осмислят и използват белезите на времето, за да предотвратят опасностите, които се крият в идващите дни.

В своето послание към лидерите на общността в Израел Божият Син предупреждава: „Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!“. (Матей 16:3б) Тези силни думи се отнасят до точно определена обществена прослойка в еврейското общество от предишен исторически сезон, но имат своето универсално приложение за всички хора от всички епохи.

Защо е нужно адресатите на Христовото послание да могат да тълкуват знаменията на времената? Вероятно, защото биха имали шанса да предотвратят задаващата се ужасяваща катастрофа. Става въпрос за невъобразимата трагедия, свързана с разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. Въпросното събитие е толкова показателно, че би могло да бъде разпознато като призив за това сегашният потребител на историческата наука да се поучи и когато разпознае знаменията на настоящето, да е наясно, че грешното поведение неминуемо ще доведе до бъдещи събития с трагични последици. А знаменията на времето показват, че се задава невиждана досега криза, ако хората не предприемат правилни действия, за да предотвратят неизбежното.

Но да се върнем на урока, който представя разрушаването на Ерусалим. Вгледаме ли се в случващото през онези дни, ще видим следната нерадостна картина, която, макар и отдалечена във времето, има своя плашещ аналог с настоящата действителност.

Обществото е пропито с пороци и корупция. Управлението на последните четирима управители на размирната римска провинция – Феликс, Фест, Албин и Флор – се характеризира с морална поквара и с разпадане на традиционните социални връзки. Появяват се много бунтовни групи, които развиват своята подривна дейност в резултат от недоволството на юдеите. Римският гнет се увеличава, а вътрешните противоречия на политическите формации ескалират до точка на избухване на гражданска война. Властта е превзета от формацията на зилотите. Управляващите са се самозабравили, имат усещането за богоизбраност, не им пука за хората, не чуват гласа на предупреждението, народът е затънал в неморалност и най-важното – само 40 години по-рано същият този народ е отхвърлил Месията. (Йоан 1:11)

Днес също забелязваме, че много представители на властта се противят на разбирането, че има Един, Който, за разлика от тях, притежава неограничена власт и сила. Свидетели сме на много модерни форми на самообожествяване от страна на тези, които налагат волята си за посоката, в която да се развива обществото. Обърнете внимание на решенията за предефинирането на пола и брака, за узаконяването на убийствата на неродените деца, за ограничаването на автентични граждански свободи уж в името на здравето, сигурността, мира, толерантността, опазването на околната среда, равните права, спокойствието и др. Никой управник обаче не бива да забравя, че Истинският Бог е само Един и Той е Цар на царете и Господ на господарите.

Четири десетилетия преди злополучната 70 г. сл. Хр. Божият Син е арестуван в същия този град, който ще се превърне в арена на невиждана дотогава жестокост. Заради традицията, свързана с амнистирането на един затворник през този период от годината, има реална възможност Исус Христос да бъде освободен. Всичко зависи от „гласа народен“. Народът има възможност да направи правилния избор – избор между Исус и прочутия разбойник Варава. Избор между истината и размирицата; между праведността и греха; между живота и смъртта; между светлината и политическите игри и т.н. И народът наистина прави своя избор. Изборът е Варава. Нещо повече, хората не само дават своя решаващ глас за освобождаването на един престъпник за сметка на един Праведник, но и решават как точно да бъде изпълнена присъдата на Този Праведник, Който е изпратен до тях, за да ги освободи. „Разпни го“, произнася се кресливият „глас народен“.

Четири десетилетия този крясък продължава да кънти из тесните ерусалимски улички и да твори атмосфера на безбожие – атмосфера, в която надеждата, че „винаги ще има утре и там в светлото бъдеще всичко ще е наред и ще е по-добро“, звучи точно толкова кухо, колкото и празните обещания на съвременния политически елит. На този авангард от прогресисти, които като достойни наследници на своите предшественици – зилотите – са се самозабравили заради усещането за богоизбраност. Усещане, което им пречи да видят знамението на времето и да чуят гласа на предупреждението.

А гласът на предупреждението в онези дни има необичаен вид. Историческите извори свидетелстват за появата през 63 г. на селянин, който с глас на старозаветен пророк ден и нощ крещи из улиците на древния град: „Глас от утрото, глас от вечерта! Глас от четирите вятъра! Глас на дъжд срещу Ерусалим и Храма! Глас против младоженците и невестите! Глас срещу целия народ! Горко, горко на Ерусалим!“. Управниците са ужасени от стряскащото послание, но за да покажат своето презрение към този странен представител на теориите за конспирацията, го бичуват жестоко, след което го пускат, обявявайки го за луд. Странникът обаче не спира своите „подривни“ действия срещу властта и през оставащите 7 години, по време на всички по-значими еврейски празници, продължава да прогласява съдбата на Ерусалим.

И трагедията наистина се случва. Убитите евреи, според историка Йосиф Флавий, покриват разрушения почти до основи град. Единадесет хиляди загиват от глад след края на обсадата, деветдесет и седем хиляди са отведени в плен и продадени в робство или са пожертвани в гладиаторските представления в Кесария, Берит, Антиохия и други градове.

Поуката с разпознаването на знаменията на времената обаче не спира дотук. Християните, които помнят предупрежденията на своя Господ (Матей 24 глава), напускат Ерусалим малко преди войските на римския военачалник Тит, синът на император Веспасиан, да обградят града.

Днес този актуален урок от историята продължава да говори на всеки, който е отпушил ушите си, за да чуе гласа на предупреждението, и на всеки, който е отворил очите си, за да види знаменията на времената. Идеята за комунистическия рай, изграден от народите, за да царува себичният, развратен, неверен човек, е илюзия с пагубни последици за всеки, която я приеме, но тя е и едно от знаменията на настоящите времена, и само тези, които помнят предупрежденията на Божия Син, ще получат великия шанс да намерят спасение. Нека се възползваме от този шанс, защото, по всичко личи, че утрешната криза е неизбежна.

Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана електронното издание „Свобода за всеки“ / www.svobodazavseki.com