Десети ноември, петък, 1989-та, Чирпан
ДЕСЕТИ НОЕМВРИ, ПЕТЪК, 1989-ТА, ЧИРПАН
„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека!“ (Мигел ДЕ СЕРВАНТЕС)
Десети ноември, петък, 1989-та, Чирпан. Типичното ноемврийско време не даваше много поводи за оптимизъм. Все пак във въздуха се носеше някакво очакване, че нещо ще се случи, че нещо вече се случва. Това не беше случайно. На 9 ноември падна Берлинската стена. Символ на Студената война, на разделението между Изтока и Запада. 1400 километра отчуждение. В Прага и други големи градове в тогавашна Чехословакия стотици хиляди демонстранти бяха по улиците. В България, под, наглед спокойната повърхност, клокочеше и набираше сила нещо непознато, но силно. Един по един се натрупваха факти: на 10-ти септември поименно бяха реабилитирани българските политически емигранти, репресирани в СССР; на 13-ти октомври в София пристига Румяна Узунова, първият политически емигрант, който получи официално разрешение да пребивава в страната като чужд гражданин; на 16-ти октомври в София започва европейска екологична среща; на 26-ти октомври милицията спря със сила подписка на „Екогласност” в градинката пред “Кристал”.
Та същата тази вечер седяхме кротко в коктейл бара с моя съученик Евгени и отпивахме бавно от питиетата на фона на любими рок балади (бяхме тридесетгодишни по онова време). Беше малко след осем часа, когато в малкото заведение със седем-осем маси буквално връхлетя Павлина, тогава двадесетгодишна млада дама (от години живее в Пазарджик, ако не греша). Още с появата си, тя изкрещя: „Живков падна!“. Настъпи гробна тишина, която продължи няколко секунди. Сякаш това време бе нужно на хората да осъзнаят и да повярват, че правешкият хитрец е паднал от власт, след като повече от 33 години бе господствал над България, изглеждайки вечен на това място! Последва експлозия от възторжени викове, прегръдки, поздравления. Всеки крещеше нещо, всеки искаше да каже нещо. Съдържателите на заведението Димо и Тошко (сега Димо е в Англия, а Тошко в Австралия) наляха на всички по питие и купонът започна. Постепенно центърът се изпълни с хора. Едни влизаха при нас, други излизаха, за да отидат при свои приятели. В очите на хората се четеше щастие и надежда. Продължихме до късно. После отидохме в барчето на хотела. И, така до ранни утринни зори. Това бе нощта на опиянението от свободата!
От тази паметна нощ изминаха 25 години. Всеки има своята история за тях. Но, нека никога не забравяме десети ноември, петък, 1989-та. Защото тогава за пръв път вкусихме свободата!
Георги МИЛАНОВ
© Георги Миланов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тук на става дума за свободата.
Свободата е състояние на духа, вътрешно усещане. Винаги съм се чувствала свободна и в душата си, и в съзнанието си.
Друго е обаче начина на живот, дали имаш възможност да поддържаш здравето си, за образование, за необходимата материална стабилност и сигурност.
Та точно за това ставаше дума...
Демагогияата на псевдодемокрацията сега е много по–некоректна по тези показатели, отколкото нереализирания социализъм и комунизъм преди.
Баланс между добро и зло – винаги го е имало, има и ще го има, защото човешката същност е най–несъвършена от всички форми на живот на Земята.
Милиардите години са го доказали
ПП geridi (Гергана Димитрова), никой не ме е облъчвал, и не ме е обработвал. Имам си достатъчно акъл, за да мисля самостоятелно и непредубедено, най вече
Няма такова нещо с изгубване на личността...
Предполагам няма да попиташ за това, дали всичко трябва по идея да е общо, включително и жените ха ха ха аххахааа
И няма да си играем на „Счупен телефон„, нали? -
Уви! - "Свободата е илюзорното чувство, възникващо на границата между две илюзии, при началото на прехода ни от едната към другата." /blackjack12/
Хубав текст си написал, Георги! Връщайки се към датата 10 ноември, сякаш ни става по-леко да дишаме.
Поздрав! -
Искам само да те попитам:
Какъв е вкусът на свободата? и
Какво се чете сега в очите на хората?
За надеждата мисля, че няма смисъл да питам... -
„Това е поредния текст, който ме поразява със своята едностранчивост.„
Апропо, знаеш ли какво е комунизъм, ама честно?
Щото аз не знам... имаше само теоретични лекции, но лабораторното упражнение нещо не се получи. Нямаше кой да го ръководи, бяха загинали в катастрофа...
Затова и не разбрах що е то социализъм и комунизъм.
Не ги видях, не ги почувствах... и затова си мълча по въпроса има ли и що е то
Или много хора минаха на „Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря„
Удобно... за някои, разбира се.
За мен, както и стотиците хиляди, които безвреме си заминаха от стрес и глад, не беше толкова удобно... и все още не е.
Нищо лично, просто те забелязах като коментар...
Сега и други ще те забележат.
ПП Само да попитам защо „(сега Димо е в Англия, а Тошко в Австралия)„
Сега там по-добре ли е отколкото в демократичната България?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ама защо Димо и Тошко сега, след като изгря свободата,не са тука,а са в Англия и Австралия?
И защо още толкова хора или забягнаха, или измряха, та населението на България намаля с два и половина милиона?
Двайсет и пет години са достатъчно дълъг период, за да се разбере, за да се види, че това, което изгря в България на 10 ноември 1989 година, не беше свободата, а колониално робство.